Събудих се, а теб те нямаше,
събудих се, разплаках се и станах...
Потърсих те, но само болката оставаше
да ми напомни, че без теб останах...
Събудих се и осъзнах, че съм сама...
И никой нямаше сълзите ми да скрие...
Събудих се, а по студените листа
дъждът се стичаше, болката им да отмие...
Но не погледнах аз отново твойта стара снимка,
нито дори помислих, че няма те до мен...
Аз взех си къс надежда и започнах да те викам,
продължавам да те чакам ден след ден...