Събуждам се
Събуждам се от утринното слънце,
от галещите пролетни лъчи
и връщам се в безгрижното си детство,
поглеждам към света през детските очи.
Събудих се и бързо се опомних,
светът се беше променил,
събудих се, а исках да си спомням
света от спомените мил.
Сега се будя и поглеждам към небето,
прегърнато от сиви ветрове,
ридаещо и късащо сърцето,
ме гледа, сякаш ме зове.
А аз стоя безмълвен и нищожен,
безсилен, гледам и мълча,
животът някога изглеждаше спокоен,
кажи ми как да го спася?
от галещите пролетни лъчи
и връщам се в безгрижното си детство,
поглеждам към света през детските очи.
Събудих се и бързо се опомних,
светът се беше променил,
събудих се, а исках да си спомням
света от спомените мил.
Сега се будя и поглеждам към небето,
прегърнато от сиви ветрове,
ридаещо и късащо сърцето,
ме гледа, сякаш ме зове.
А аз стоя безмълвен и нищожен,
безсилен, гледам и мълча,
животът някога изглеждаше спокоен,
кажи ми как да го спася?
© Албена Стоянова All rights reserved.
