Бенджи (Албена Стоянова)
23 17
Jan 21, 2009, 10:38 PM

Събуждам се 

  Poetry » Phylosophy
637 0 6
Събуждам се от утринното слънце,
от галещите пролетни лъчи
и връщам се в безгрижното си детство,
поглеждам към света през детските очи.
Събудих се и бързо се опомних,
светът се беше променил,
събудих се, а исках да си спомням
света от спомените мил.
Сега се будя и поглеждам към небето,
прегърнато от сиви ветрове,
ридаещо и късащо сърцето,
ме гледа, сякаш ме зове.
А аз стоя безмълвен и нищожен,
безсилен, гледам и мълча,
животът някога изглеждаше спокоен,
кажи ми как да го спася?

© Албена Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С любов можеш да спасиш всичко!
    Истинско е!
  • ХЕХЕХЕ МАЙ НАИСТИНА СЕ Е ПОЛУЧИЛО ДОБРЕ ЩОМ ВЕЧЕ СЕ ПИТАМЕ КОЕ Е ЗА СПАСЯВАНЕ...ПО МОЕ МНЕНИЕ ПЪРВО ТРЯБВА ДА СПАСИМ СЕБЕ СИ И ПОСЛЕ ЖИВОТЪТ, И СВЕТЪТ, И ВСИЧКО ОСТАНАЛО.ТО ЗА ЖАЛОСТ ИМА МНОГО НЕЩА ЗА СПАСЯВАНЕ. А КОЛКОТО ДО ЛИРИЧЕСКИЯТ ТОЙ ЩЕ СЕ ОПРАВИ НЕ ГО МИСЛЕТЕ.РАДВАМ СЕ, ЧЕ ВИ Е ДОПАДНЛО
  • А пък аз не визирах точно това произведение,питах по принцип дали си давате почивка,стиха го коментирах отделно =)
  • задавам въпроси. към автора. къде видя критика?

  • Абе,Доре,вашата групичка критици не напуска ли този сайт да се порадва на реалния свят поне за мъничко...или сте се пристрастили към критикуването на всяко едно публикувано стихче...хахахахаха...

    Иначе стихът ми хареса =)
  • животът ли е за спасяване? или светът? или лирическият?
    и що ридае това небе?

    оф, прекалено буквално май приемам думите...
Random works
: ??:??