Събуждане
От зарана е светло в душата
на талази се втурват лъчисти,
дишат лакомо, прескачат дувара
надпреварват се пролетни мисли.
А земята повдига гръдта си,
затаена в снежна прегръдка.
Нов живот преналива и тръгва
под килим от стари есенни листи.
В долината пъплят мъглите,
разпилени от слънчев светлик.
Вихър тъжно размята полите си.
Хоризонта... се ширна велик.
Ех, че свежест! Как диша се леко!
До прозрачност небосводът искри.
От зарана, е чисто и светло...
и събуден, ефирът с нови звуци трепти.
© Валя Сотирова All rights reserved.
