От зарана е светло в душата
на талази се втурват лъчисти,
дишат лакомо, прескачат дувара
надпреварват се пролетни мисли.
А земята повдига гръдта си,
затаена в снежна прегръдка.
Нов живот преналива и тръгва
под килим от стари есенни листи.
В долината пъплят мъглите,
разпилени от слънчев светлик.
Вихър тъжно размята полите си.
Хоризонта... се ширна велик. ...