Събуждане

28 feb 2024, 12:29

Poesía

171 0 2

От зарана е светло в душата

на талази се втурват лъчисти,

дишат лакомо, прескачат дувара

надпреварват се пролетни мисли.

А земята повдига гръдта си,

затаена в снежна прегръдка.

Нов живот преналива и тръгва

под килим от стари есенни листи.

В долината пъплят мъглите,

разпилени от слънчев светлик.

Вихър тъжно размята полите си.

Хоризонта... се ширна велик.

Ех, че свежест! Как диша се леко!

До прозрачност небосводът искри.

От зарана, е чисто и светло...

и събуден, ефирът с нови звуци трепти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.