Събуждане
Събуждане
Събудих се, нощта светлее.
Но вън не е дошъл Деня.
А славейчето вече пее,
натирва някъде Съня...
Все още утрото го няма.
Пред Изгрева нахлува хлад.
Търкаля се промяната голяма
във своя вечен кръговрат.
Очаква Слънцето, Луната...
Звездите бавно губят плът.
Излъщва се след сън Земята
и почва своя дневен път.
От Изток вече розовее.
Раздира се тъмата там.
Очаквам слънце да изгрее,
но кога ще е, не знам.
Пред мен се ражда Светлината.
И идва в моите очи.
Денят пристига на Земята...
И най-тържествено мълчи.
Щастлив съм, че и тази сутрин
аз пръв се срещнах със Деня...
Дано така да е и утре
и Пътя ми да продължи!
© Христо Славов All rights reserved.
