Припламва светлината на надеждата
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,
за да ме спусне в бездната на дните.
На времето в познатия шаблон.
На мислите, с безсилие пропити,
на някакви съвсем ненужни спомени...
Ще замълча. Съвсем непоносимо,
защото адекватност не познавам
в света рожден, с фамилия и име.
Не ми е нужно никакво признание ...