Iszaard (Нели Дерали)
62 137
May 19, 2015, 7:44 AM

Събуждане 

  Poetry » Phylosophy
493 0 7

 

Припламва светлината на надеждата
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,

за да ме спусне в бездната на дните.
На времето в познатия шаблон.
На мислите, с безсилие пропити,
на някакви съвсем ненужни спомени...

Ще замълча. Съвсем непоносимо,
защото адекватност не познавам
в света рожден, с фамилия и име.
Не ми е нужно никакво признание

каква била съм вчера или утре -
еднаква и различна като времето.
Надеждата, макар и с покрив срутен,
е някакъв остатък в мен от семето

на моето небе, обвито в облаци.
На някакво море с води вълшебни.
На същността ми чиста. Недокосната
от влюбености и проблеми дребни.

© Нели Дерали All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички коментирали и оценили!
  • Удивителна, категорична чистота на "себепознанието"! Поздравявам Ви - моите уважения!
  • Много е хубаво, Нели!
    Поздрави от мен!
  • Отличен и от мен, Из! Радвам се, че удостои най-после сайта с едно от най-силните си стихотворения. Винаги съм се възхищавал от поезията ти.
    Издавай я по-бързо, за да си взема за оня свят книгата ти, заедно с малкото вещи, които съм си приготвил вече за там.
  • "Надеждата, макар и с покрив срутен,
    е някакъв остатък в мен от семето

    на моето небе, обвито в облаци.
    На някакво море с води вълшебни."

    Браво Нели, страхотни образи и поетична картина си нарисувала!

    Отличен и от мен!
  • Чудесно, Нели!
  • Нели, с удоволствие и уважение прочетох, както винаги!
    Красивата, наситена със смисъл и дълбочина абстрактност на твоите стихове е неповторима!
Random works
: ??:??