Събуждане
Припламва светлината на надеждата
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,
за да ме спусне в бездната на дните.
На времето в познатия шаблон.
На мислите, с безсилие пропити,
на някакви съвсем ненужни спомени...
Ще замълча. Съвсем непоносимо,
защото адекватност не познавам
в света рожден, с фамилия и име.
Не ми е нужно никакво признание
каква била съм вчера или утре -
еднаква и различна като времето.
Надеждата, макар и с покрив срутен,
е някакъв остатък в мен от семето
на моето небе, обвито в облаци.
На някакво море с води вълшебни.
На същността ми чиста. Недокосната
от влюбености и проблеми дребни.
© Нели Дерали All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички коментирали и оценили!
-
Удивителна, категорична чистота на "себепознанието"! Поздравявам Ви - моите уважения!
-
Много е хубаво, Нели!
Поздрави от мен! -
Отличен и от мен, Из! Радвам се, че удостои най-после сайта с едно от най-силните си стихотворения. Винаги съм се възхищавал от поезията ти.
Издавай я по-бързо, за да си взема за оня свят книгата ти, заедно с малкото вещи, които съм си приготвил вече за там. -
Чудесно, Нели!
-
Нели, с удоволствие и уважение прочетох, както винаги!
Красивата, наситена със смисъл и дълбочина абстрактност на твоите стихове е неповторима!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
