Събуждане
487
1
3
Светлина навън блести,
нощта на самотата озарява,
дух волно иска да лети
и от болка се успокоява.
Усмихва се моята мома,
от небесата тя се спуска,
чезне вън тъма,
тревогата ме напуска.
И ето - ще я целуна аз,
ще намеря мир на земята,
ще се спася от мраз,
песни ще огласят тишината...
Но отварям аз очи,
сам в стаята съм,
всичко наоколо мълчи,
момата била е само сън.
© Георги All rights reserved.
