Съдба

Poetry

633 0 1

Бяха болки и сълзи.

Бяха думи и лъжи.

Бяха просто слова,

изречени от твоята уста.

И аз ти вярвах преди.

Вярвах на твойте очи.

Вярвах дори на красиви мечти.

Но Стига!

Писна ми от слова.

Писна ми от любовта.

Ще стоя сама

и ще гледам

как лъжеш всяка следваща жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

velikataniki (Николина Милева)

това определено не е съдба...личен избор...усмивки от мен

2010-10-13T11:32:48+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0