Jul 28, 2007, 11:49 PM

СЪДБА

  Poetry
892 0 5
Тъга жестока в мен се е вселила.
Душата ми боли с велика сила.
Жаждата за утре нейде се е скрила
И аз пътувам в тишината победила.

Пътувам - накъде?
Накъде без теб в това море?

Пътувам - за какво?
Трябва ли въобще да бродя - и защо?

Но вятърът издува проклетите платна.
И миг след миг смалява се брега.
Скоро ще остана сам насред вода
А след това?  
                            СЪДБА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...