Oct 19, 2005, 6:51 PM

Съдбовности

  Poetry
962 0 4

 

Едно ухание, донесено от полъх,

един отблясък от насрещната витрина,

едно видение, надиплено от облак,

едно стенание от болка нетърпима...

 

Една сълза отронена внезапно,

тих вопъл от гордост наранена!

Усещане за нещо всеобхватно

и обич - стигаща за цялата вселена!

 

Да!  Всичко туй е любовта!

И още нещо, още нещо...

Дали ще я намериш по света

и две съдби дали ще срещне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...