След толкова много изминали дни... месеци... години дори

Ъглите на устните усмивка да нарисуват накара точно ти...

Като с магическа пръчка от приказките от 1001 нощ

Размах един нужен бе да дадеш на забравената муза живот.

Опитвал ли е някой някога във времето далечно

В рисунките да влага НИЩО, да клепа само с четка...

Имат ли значение всички ПОЧТИ постигнати цели

Щастие всяка постигната без вдъхновение ще донесе ли?

Едно знам – музата върна ти за моите стремежи...