Искам те, ала не мога да те имам.
Приближавам те, но съм далеч, нали.
И зная, колкото и силно да копнея,
до мен не ще сънуваш ти.
Трепет нежен,
усет в небосвода.
Усмивка потайна,
за мечтаната изгора.
Ах, как силно те желая
- да те прегърна, целуна, на тебе да ухая.
Таз въздишка по любов една
нека бъде моята сълза.
© Анна Велкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
