Mar 30, 2006, 12:39 PM

Сълза

  Poetry
1K 0 4
Една сълза завинаги си тръгна,
Отрони се от моите очи,
Дори да иска, няма да се върне,
Ще бъде там при другите сълзи.

Една сълза тъй бистра и красива,
Намокри моето лице,
Направи тя пътека сива,
Направи път към моето сърце.

А то по-своему отвори й вратата,
Прие я заедно с него да тупти,
Така за тях умира самотата,
За мен остава просто боли.

Отрони се, защото си отиваш,
А аз дори немога да те спра,
Вървиш, не се обръщаш и не спираш,
Опитвам, но немога да те разбера.

Сълзата се опита да те трогне,
Пожертва себе си, щастлива да съм аз,
Но ти дори не се обърна,
Пожертва себе си, напразно тя за нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...