Сълза
Отрони се от моите очи,
Дори да иска, няма да се върне,
Ще бъде там при другите сълзи.
Една сълза тъй бистра и красива,
Намокри моето лице,
Направи тя пътека сива,
Направи път към моето сърце.
А то по-своему отвори й вратата,
Прие я заедно с него да тупти,
Така за тях умира самотата,
За мен остава просто боли.
Отрони се, защото си отиваш,
А аз дори немога да те спра,
Вървиш, не се обръщаш и не спираш,
Опитвам, но немога да те разбера.
Сълзата се опита да те трогне,
Пожертва себе си, щастлива да съм аз,
Но ти дори не се обърна,
Пожертва себе си, напразно тя за нас.
© Петя All rights reserved.
6