Сълза
Отрони се от моите очи,
Дори да иска, няма да се върне,
Ще бъде там при другите сълзи.
Една сълза тъй бистра и красива,
Намокри моето лице,
Направи тя пътека сива,
Направи път към моето сърце.
А то по-своему отвори й вратата,
Прие я заедно с него да тупти,
Така за тях умира самотата,
За мен остава просто боли.
Отрони се, защото си отиваш,
А аз дори немога да те спра,
Вървиш, не се обръщаш и не спираш,
Опитвам, но немога да те разбера.
Сълзата се опита да те трогне,
Пожертва себе си, щастлива да съм аз,
Но ти дори не се обърна,
Пожертва себе си, напразно тя за нас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Все права защищены
6