Сълза
СЪЛЗА
Забравих вече кой съм, откъде съм.
Не помня ЕГН, адрес, PIN-код.
От Господа живея – афоресан.
Но и това е форма на живот.
Да дишам тихо, ей това ми стига.
Какво да искам друго от света?
Освен да пея с лятната авлига.
И стихчета да пиша – и чета.
Наясно съм, че с тъпите си рими
не ще спечеля тлъстия джакпот.
Не са ми и пари необходими.
С парите изгоря бая народ.
Съдбата беше стипца, но ми даде
две риби, чаша вино, къшей хляб.
До днес не съм загърбил никой гладен.
Дори мишлето в моя стар долап.
Не зная от какво тесто съм месен?
Светът навярно с мен се изтерза?
За спомен му оставих светла песен.
И – може би? – търкулната сълза.
30 декемврий 2023 г.
гр. Варна, 8, 45 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
