СЪЛЗА
След дъжд останах паднала сълза,
отронена без стон и прежадняла...
Белязала със болка неми сетива
изгубена в забрава... премаляла...
Във пазва вплела хиляди съдби,
ухания и чувства... неизмерни...
рисунък тръпнещ, неугасващи следи,
дихания с копнежи... безвъзмездни...
След дъжд останах паднала сълза,
измила греховете ми до... бяло,
изтляли от прахта на морната съдба,
съшити от парченцата разбито огледало...
Сълза, родила в същината ми девица,
изконна сила, вляла благодат...
с невинност във сърцето ми на птица,
развързва нишки от съдбовен кръговрат!!!
Всесилна, свята, нежна и смирена,
разлистена с любов, душата ми мълви,
пречистена от сЪлзи, безмълвно окрилена,
надежда свята, със копнение шепти...
Претърсва без умора... в необятност,
Вселенска мисъл, извисена до безкрай
и влюбена в покоя, нежна всеобхватност,
сълза, излята от мечтите ми... безброй!!!
© Деси Инджева All rights reserved.
