Две малки капки от тъга,
излизащи отвъд душата.
В сълзи обгърната е любовта,
изрисувана от сянката на самотата.
Сълзи се стичат по лицето ми,
докосват ме, а в мен боли.
Сякаш нещо разбило е сърцето,
а какво ли токова ме нарани?
На прах ще станат тез сълзи,
ще се топят от любовта.
Няма да са мокри моите очи
и да усещат само хладина.
На прах сълзите стават,
превръщат се в мъгла.
Те обич на тебе ще даряват,
за да вкусиш и ти от любовта.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
