Сълзите на есента
Сълзите на есента
Крехки и нежни на предела на смъртта,
вехнещи и сухи, живели само веднъж,
борейки се с вятъра на есента
и с първия студен септемврийски дъжд.
И ето сега, листата бавно и нежно
се ронят - едно по едно
и в полет единствен пеят
на oтминалото лято песента.
Падат тежко и с мъка заспиват
под капките на есента,
и сякаш забравили нотите, умират
кротко в тишина.
А душата ми, жалнo прeвита,
падна редом с тях
и с багрите на листата повита
се загуби в сълзите на есента.
© Тодор All rights reserved.
