Apr 22, 2009, 5:45 PM

Сън

  Poetry
608 0 7

Пристъпвам полека,

към тебе вървя

и правя пътека -

оставям следа

 

по твоите длани,

по твойто лице

с конци нетъкани

към твойто сърце.

 

Потръпвам полека

от повея хладен...

... Така ми е леко,

когато си жаден!

 

По пътя към тебе

вълшебства рисувам.

Ти си потребен!

... Аз само сънувам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....