Aug 16, 2007, 4:32 PM

СЪН 

  Poetry
1015 0 7
Злато-лунна пътека ме грабва,
лудо хуквам през морската гръд -
във прегръдка съня ме открадва
и далечен остава градът...
Сред звездите - от обич пожари -
сред воали от лунни лъчи,
аз попадам във свят светлозарен,
свят без болка - по ангелски чист!
Глътка звездна надежда отпивам -
звезден прах над земята вали;
свойта същност в съня преоткривам -
на вълшебница странния лик...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??