16 авг. 2007 г., 16:32

СЪН 

  Поэзия
808 0 7
Злато-лунна пътека ме грабва,
лудо хуквам през морската гръд -
във прегръдка съня ме открадва
и далечен остава градът...

Сред звездите - от обич пожари -
сред воали от лунни лъчи,
аз попадам във свят светлозарен,
свят без болка - по ангелски чист!

Глътка звездна надежда отпивам -
звезден прах над земята вали;
свойта същност в съня преоткривам -
на вълшебница странния лик
...

© Анжела Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??