Сън
Топъл дъжд и луна,
две голи тела в мрака.
Щурчова песен
и мека трева,
нежно докосване
и очакване.
Сладостна тръпка
и приглушен стон.
Въздишка на радост.
И после отново
двете тела се задъхват
и прималяват от обич.
Двете сенки сме ние
в измислен момент,
който сънувам често.
Но, кажи ми,
нима е проблем
сънят да се сбъдне?
© Маргарита Йорданова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Чудесен сън!