Сън
670
0
1
СЪН
Събýди ме.
И пак сънувах сън.
Принцеса бях.
Но в много тъжно царство...
Девица бях, последната – обречена
на злия Змей Горянин – вречена...
За да живеят хората ми – мили,
аз трябваше да мина под венчило!
И в този миг съдбовен осъзнах,
че ако някак не успея
при този звяр да оцелея,
ведно със мене ще загинат
и вярна ми до гроб дружина....
Отчаяно се разридах в съня си,
невиждаща от нийде изход...
А ти събуди ме с дъха си,
успокои страха ми – тихо.
... Не знам дали сънят ми продължи,
но в теб видях спасителя-герой.
Сърцето ми с любов ти промълви:
„Не ме оставяй, нивга, принце мой!!!”
© Надежда Борисова All rights reserved.
