СЪН

Събýди ме.

И пак сънувах сън.

Принцеса бях.

Но в много тъжно царство...

Девица бях, последната – обречена

на злия Змей Горянин – вречена...

За да живеят хората ми – мили,

аз трябваше да мина под венчило!

И в този миг съдбовен осъзнах,

че ако някак не успея

          при този звяр да оцелея,

ведно със мене ще загинат

и вярна ми до гроб дружина....

Отчаяно се разридах в съня си,

невиждаща от нийде изход...

А ти събуди ме с дъха си,

успокои страха ми – тихо.

... Не знам дали сънят ми продължи,

но в теб видях спасителя-герой.

Сърцето ми с любов ти промълви:

„Не ме оставяй, нивга, принце мой!!!”