Сън
Обгърна ме нощта със свойта ласка нежна,
повежда ме нанякъде. В пътека белоснежна.
Пътеката посипана с вълшебна светлина,
а вятърът разказва ми за нежната луна.
Но вслушвам се в нощта, обсипана с вълшебство
и нежна лунна светлина дочух от ветрове,
горяща като блян от всяко детство,
пътеката ме води в други брегове.
Дали във звуците от цвят се вглеждам?
Дали се вслушвам в лунната магия?
Дали и теб със себе си повеждам?
Дали вълшебна нежност ще открия?
Тръгни със мен, по вятърна пътека,
във цвят на ароматна нощ се превърни,
почувствай лунната магия лека,
като звук вълшебен ти ме прегърни.
Нежна е нощта, с магията от цвят.
Божествена си ти, тъй нежна си магия.
Луната води ме във този влюбен свят,
нежното вълшебство със тебе да открия.
© Николай Стойчев All rights reserved.
ама този стих са ти го откраднали тоес изплагиятсвала го е една бургаска "поетеса" Мария Димитрова от Бургас.
