Lingerie
107 results
Повяхнала от вчерашния дъжд,
но сгушена на стареца в ръцете,
си спомня мъчно - как веднъж
убиецът бе стоплил си сърцето.
Умората я мъчеше от скоро. ...
но сгушена на стареца в ръцете,
си спомня мъчно - как веднъж
убиецът бе стоплил си сърцето.
Умората я мъчеше от скоро. ...
793
3
В отговор на Весела ЙОСИФОВА
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=183958
И недогоряла мисъл, и спомен за цветя,
и нещо друго има там.
(след следващия хоризонт) ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=183958
И недогоряла мисъл, и спомен за цветя,
и нещо друго има там.
(след следващия хоризонт) ...
582
3
Чесън баба ми не дава.
Ама - инак ма задява.
Де бре, бабо, не така!
Де го попа без брада?!
Още! Искам още! ...
Ама - инак ма задява.
Де бре, бабо, не така!
Де го попа без брада?!
Още! Искам още! ...
701
2
Смислово безмислено упорство,
само на няколко парсека,
чувал е някой за донорство:
- Бесете веднага на прусека*.
Класически, по класа разделени, ...
само на няколко парсека,
чувал е някой за донорство:
- Бесете веднага на прусека*.
Класически, по класа разделени, ...
615
Подариха ми петел -
за моя кокошкарник.
Страстен изкусител.
През всеки трети вторник.
-Ха, със здраве да го ползваш, комшо, ...
за моя кокошкарник.
Страстен изкусител.
През всеки трети вторник.
-Ха, със здраве да го ползваш, комшо, ...
1341
9
Вървя, обърнат с гръб напред,
с лице към вятъра,
с ръце... обгърнати от другата страна,
и със сърце..., приспано,
от страстите наивни, ...
с лице към вятъра,
с ръце... обгърнати от другата страна,
и със сърце..., приспано,
от страстите наивни, ...
873
8
Ветрове във висини и огнени армади,
мигове от дълбини с изстиналите клади,
бичове в арени, блажени серенади.
Гласове, разсеяни в разбилия се Ад,
с пространството, отвяло ги далеч ...
мигове от дълбини с изстиналите клади,
бичове в арени, блажени серенади.
Гласове, разсеяни в разбилия се Ад,
с пространството, отвяло ги далеч ...
759
2
Разбирах колко голяма е луната в чаша вода,
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.
Дори след грешките поправени се каем, ...
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.
Дори след грешките поправени се каем, ...
723
4
Старата вълна мълчеше уморена,
надбягвайки се с гларус мълчалив
и слънчевата сянка, с радост напоена,
прегърнала самотно остров див.
Вярата им пълна летеше претворена, ...
надбягвайки се с гларус мълчалив
и слънчевата сянка, с радост напоена,
прегърнала самотно остров див.
Вярата им пълна летеше претворена, ...
644
3
Оставям те да досънуваш сънищата мои,
върху мечтите ти с отпусната глава,
прощавам чувствата ни с морския прибой.
Не ще посрещнеш утрото със моите очи,
отвеждам ги далеч, за да любуват други. ...
върху мечтите ти с отпусната глава,
прощавам чувствата ни с морския прибой.
Не ще посрещнеш утрото със моите очи,
отвеждам ги далеч, за да любуват други. ...
941
13
Утрото не е това, което беше - (всъщност будя се във тъмнина)
бодеше във ушите тази песен. (и мълчанието също е жестоко)
Есен, долетяла в цветна пролет, (тук са зимните окапали листа)
полета безкрил е най-доброто. (от вятъра повдигнати високо)
Горещата ми сянка танцува, (тъжен съм в безсилието) ...
бодеше във ушите тази песен. (и мълчанието също е жестоко)
Есен, долетяла в цветна пролет, (тук са зимните окапали листа)
полета безкрил е най-доброто. (от вятъра повдигнати високо)
Горещата ми сянка танцува, (тъжен съм в безсилието) ...
668
Нежна смърт за всичките сълзи,
капещи от златното бесило,
течащи, и преливащи в реки,
мъката отмиващи от камъни,
обичайки се радостни и леки. ...
капещи от златното бесило,
течащи, и преливащи в реки,
мъката отмиващи от камъни,
обичайки се радостни и леки. ...
604
3
(Неразбираемо)
Прости, прощавай, тръгвайки, не съжалявай,
поспри, не остарявай, спомените си оставяй.
Просто отминавай, везните не накланяй,
приспи луната, сънувайки, не се прекланяй. ...
Прости, прощавай, тръгвайки, не съжалявай,
поспри, не остарявай, спомените си оставяй.
Просто отминавай, везните не накланяй,
приспи луната, сънувайки, не се прекланяй. ...
710
2
Заспиват тротоарите във стъпките любовни,
в мелодия на падащи листа, сънуващи вълни,
тупти сърцето им неспирно в скута ти, виновно.
Жигосани от хорски, вчерашни прелюдии,
мелодия в пространството, някак си безплътно, ...
в мелодия на падащи листа, сънуващи вълни,
тупти сърцето им неспирно в скута ти, виновно.
Жигосани от хорски, вчерашни прелюдии,
мелодия в пространството, някак си безплътно, ...
604
3
Маслена картина, рисувана в зори
с горчиво-огнените пръсти на кошута,
подплашена от сухите върби.
(кошутата)
Събира в себе си прозрачна радост, ...
с горчиво-огнените пръсти на кошута,
подплашена от сухите върби.
(кошутата)
Събира в себе си прозрачна радост, ...
663
2
Звездите светят за последно,
във Твоята прощална вечер
да изрисуваш най-красивия си валс.
Мечтите ти изчезнаха безследно,
във Твоя безпощаден глетчер, ...
във Твоята прощална вечер
да изрисуваш най-красивия си валс.
Мечтите ти изчезнаха безследно,
във Твоя безпощаден глетчер, ...
628
5
Спускаш се по търсещите пътища,
със парещия залез на очите.
Откриваш непознати сънища,
които пълни са с градини от мечти.
Поспри се в миг, щом зърнеш любовта, ...
със парещия залез на очите.
Откриваш непознати сънища,
които пълни са с градини от мечти.
Поспри се в миг, щом зърнеш любовта, ...
619
5
Човек от улицата, безпризорен,
живеещ в кулата на замък, зад мъгли,
продал и малкото от себе си на другите,
сега без име е, без дух и без мечти.
Човек, допушващ пурата, изхвърлена ...
живеещ в кулата на замък, зад мъгли,
продал и малкото от себе си на другите,
сега без име е, без дух и без мечти.
Човек, допушващ пурата, изхвърлена ...
668
3
Сянката си вграждах в изляти бетонни колони.
В тях скривах и душата си понякога. Защо ли?
Нейде в стомните, да се надвиква със мълчанието,
и да лъже истината, след признанието.
Онова, що не би отронило сълза дори, ...
В тях скривах и душата си понякога. Защо ли?
Нейде в стомните, да се надвиква със мълчанието,
и да лъже истината, след признанието.
Онова, що не би отронило сълза дори, ...
599
4
Баба Марта Мартуша
Малък Сечко не слуша.
На вратата почука
весела и засмяна,
във пъстроцветна премяна. ...
Малък Сечко не слуша.
На вратата почука
весела и засмяна,
във пъстроцветна премяна. ...
678
5
Коленичих пред иконата на Богородица, със сплетени пръсти.
Думите излизат от сърцето ми истински, с помощта им се кръстя.
Днес е неделя, заставам пред теб,
бях ангел крилат, а станах... човек,
затуй грешките техни не бяха ми чужди ...
Думите излизат от сърцето ми истински, с помощта им се кръстя.
Днес е неделя, заставам пред теб,
бях ангел крилат, а станах... човек,
затуй грешките техни не бяха ми чужди ...
599
3
„посветено на двете ми даскалки :P”
Бях тръгнал на кино да отивам.
Слязох от тролея, купих си билет,
тъкмо на завоя с знака „Стоп” завивам,
намерих си ги, като за късмет. ...
Бях тръгнал на кино да отивам.
Слязох от тролея, купих си билет,
тъкмо на завоя с знака „Стоп” завивам,
намерих си ги, като за късмет. ...
1003
1
Генетично е заложено коварството
в утробата на моята съдба.
Немощни кървящи ангели разплаквам
там, дори на край света.
Всяка болка е любима, ...
в утробата на моята съдба.
Немощни кървящи ангели разплаквам
там, дори на край света.
Всяка болка е любима, ...
788
4
„Който вкарва дявола в ада, той на Бога угажда." – поговорка
Братове
Дяволе, ти, биле омайно,
Демоне, сине, пълен си с тайни.
Ангелът, брат ти, пирува във ада, ...
Братове
Дяволе, ти, биле омайно,
Демоне, сине, пълен си с тайни.
Ангелът, брат ти, пирува във ада, ...
753
2
Окото ти не вижда моята зеница,
слепец не би ти завидял.
Душата е бездомната мръсница.
От другите разбрах, че някой ти продал
думи не разбрани, втора упореба, ...
слепец не би ти завидял.
Душата е бездомната мръсница.
От другите разбрах, че някой ти продал
думи не разбрани, втора упореба, ...
675
1
Да биде блажена светлотата,
пред ангел, опрощаващ твойта грехота.
Нежели да оправдаваш пред мен
сиромашка си душа – от гонЕне.
Многодумно оброг – не давай Богу, ...
пред ангел, опрощаващ твойта грехота.
Нежели да оправдаваш пред мен
сиромашка си душа – от гонЕне.
Многодумно оброг – не давай Богу, ...
603
1
Тръгнал съм на гости в отвъдното.
В отвъдното, където никой не ме чака.
Чака ме само вятърничавата тъга.
Тъга, която много отдавна бях забравил.
Забравил я бях на стола в кухнята. ...
В отвъдното, където никой не ме чака.
Чака ме само вятърничавата тъга.
Тъга, която много отдавна бях забравил.
Забравил я бях на стола в кухнята. ...
696
6
Аз съм пътят - труден и вечен,
за чието страдание ти си обречен,
прелитайки стъпките - бавно във времето,
бреме дарявам ти - в живота преплитайки.
С думи тягостни искам да кажа, ...
за чието страдание ти си обречен,
прелитайки стъпките - бавно във времето,
бреме дарявам ти - в живота преплитайки.
С думи тягостни искам да кажа, ...
769
14
Дядо Пенко е от Банско.
Баш си тачи вино ланско.
Щом се пръкне във зарана,
с пяна пълни цяла кана.
Ала зърне ли го Пена, ...
Баш си тачи вино ланско.
Щом се пръкне във зарана,
с пяна пълни цяла кана.
Ала зърне ли го Пена, ...
971
9
Не че не искам - просто не мога,
ръцете ти стискам почти със тревога.
Отблъсквам те странно, дори непонятно,
тъй като другите са добри. Вероятно!
Няма да съдя, че сам съм оставен. ...
ръцете ти стискам почти със тревога.
Отблъсквам те странно, дори непонятно,
тъй като другите са добри. Вероятно!
Няма да съдя, че сам съм оставен. ...
752
2
Прегръщам със целувка – с усмивката убивам,
неволно правя го със тъмните лъчи.
Със копие от дявола душата си пробивам,
а тя усмихва ми се и мълчи, мълчи.
Изпратих я сама в пустинята ...
неволно правя го със тъмните лъчи.
Със копие от дявола душата си пробивам,
а тя усмихва ми се и мълчи, мълчи.
Изпратих я сама в пустинята ...
1397
7
Търся лица, непогалени от проскубани криле.
Невиждали тъмната страна на слънцето.
Дори и не опитали от онова омайно биле,
но срещу дявола опълчени...
Лицата, които могат от природата ...
Невиждали тъмната страна на слънцето.
Дори и не опитали от онова омайно биле,
но срещу дявола опълчени...
Лицата, които могат от природата ...
639
9
Чух, потръпваха на сянката следите,
а в далечината някъде - и гласовете на нощта.
Откраднат погледът - подобно на мечтите,
със дланите човешки, прикрити зад мъгла.
Целувай облаци дъждовни, ...
а в далечината някъде - и гласовете на нощта.
Откраднат погледът - подобно на мечтите,
със дланите човешки, прикрити зад мъгла.
Целувай облаци дъждовни, ...
656
3
Не казвам сбогом, а просто си отивам.
Дали и там ще има от онзи тъжен огън?!
Във мигове отминали погубих светлината,
целува ме сега усмивката на мрака.
Пресъхналите спомени ме галят мълчаливо ...
Дали и там ще има от онзи тъжен огън?!
Във мигове отминали погубих светлината,
целува ме сега усмивката на мрака.
Пресъхналите спомени ме галят мълчаливо ...
731
5
„На прощаване" по Христо Ботев
от Марчо и от кмета на Сливенските минерални бани
стая № 24 от 4 до 24 март 1968 год.
Не плачи, майко, не тъжи,
че те остави на село. ...
от Марчо и от кмета на Сливенските минерални бани
стая № 24 от 4 до 24 март 1968 год.
Не плачи, майко, не тъжи,
че те остави на село. ...
1047
3
***
Не поглеждай нежно в небесата
и не вярвай - аз не съм до теб.
Не бленувай цветната прегръдка на дъгата -
превръщам се във спомен блед. ...
Не поглеждай нежно в небесата
и не вярвай - аз не съм до теб.
Не бленувай цветната прегръдка на дъгата -
превръщам се във спомен блед. ...
1175
5
Облакът ме искаше за спътник,
но вятър думите изтрива.
До слънцето изгарях като бъдник,
а морската вълна във мен се влива.
Опитвах се до тебе да остана, ...
но вятър думите изтрива.
До слънцето изгарях като бъдник,
а морската вълна във мен се влива.
Опитвах се до тебе да остана, ...
683
3
Какво ли се променя,
когато времето минава?
Какво сме ние
и какво след нас остава?
Ще можем ли ...
когато времето минава?
Какво сме ние
и какво след нас остава?
Ще можем ли ...
780
4
Аз си имам жабче,
жабче-жабадорче.
Намерил съм го някога,
скрило се под борче.
Под борчето в гората, ...
жабче-жабадорче.
Намерил съм го някога,
скрило се под борче.
Под борчето в гората, ...
783
4
След улици от калдъръм
заспах - но нямах сън.
Единствена вечерницата свята
поведе ме безмълвно в мрака.
Не искаше очите да затворя ...
заспах - но нямах сън.
Единствена вечерницата свята
поведе ме безмълвно в мрака.
Не искаше очите да затворя ...
900
8
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
