May 4, 2010, 10:36 AM

Сън

  Poetry
794 0 5

Не идвай

внезапно в съня!

Искам спокойно

без теб да заспя.

Все ме навестяваш,

щом очи притворя,

но боли ме сутрин,

щом ги пак отворя.

 

Лутаме се нощем

във земи незнайни,

сънищата само

крият наште тайни!

Моля те, не идвай!

Ти си само спомен,

плик, но без подател

във света огромен.

 

И не ме вини за нещо,

дето отминава.

Огън щом изтлее,

нищо не остава...

Аз не съм виновна

и не съм сърдита,

страдам като тебе

със душа... разбита.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисля, че е написано крайно "небрежарски" като за финала си.
    Римата "притворя-отворя" е зле. Иначе текстът носи определена стойност, но не прекалено висока.
  • "Огън щом изтлее,
    нищо не остава..." Това си е точната истина!
  • "Огън щом изтлее,
    нищо не остава..."

    !
  • Много силно и хубаво написано!
    Не можем да избягаме от съня си...
    Поздравления, Никол!
  • Ах ,тези сънища,не спират да ни преследват!Поздрав,Ники!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...