4 мая 2010 г., 10:36

Сън 

  Поэзия
649 0 5

Не идвай

внезапно в съня!

Искам спокойно

без теб да заспя.

Все ме навестяваш,

щом очи притворя,

но боли ме сутрин,

щом ги пак отворя.

 

Лутаме се нощем

във земи незнайни,

сънищата само

крият наште тайни!

Моля те, не идвай!

Ти си само спомен,

плик, но без подател

във света огромен.

 

И не ме вини за нещо,

дето отминава.

Огън щом изтлее,

нищо не остава...

Аз не съм виновна

и не съм сърдита,

страдам като тебе

със душа... разбита.

 

 

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля, че е написано крайно "небрежарски" като за финала си.
    Римата "притворя-отворя" е зле. Иначе текстът носи определена стойност, но не прекалено висока.
  • "Огън щом изтлее,
    нищо не остава..." Това си е точната истина!
  • "Огън щом изтлее,
    нищо не остава..."

    !
  • Много силно и хубаво написано!
    Не можем да избягаме от съня си...
    Поздравления, Никол!
  • Ах ,тези сънища,не спират да ни преследват!Поздрав,Ники!
Предложения
: ??:??