СЪН

Сънувах небето, звездите, луната

съдбите в покорния свят, тишината,

докосвах цветята и как се любувам,

сънувам живота и как съществувам

на синьо-зелена прозрачна планета,

от алчни създания вече превзета,

човешки подобия, пълни кретени,

безмозъчни твари и хищни хиени,

таз божия напаст, безскрупулна мърша,

що всичко човешко у нея привършва,

ехидни бездарници, все лицемери,

богатства натрупали чрез далавери,

епични светци, но под вълчата кожа

проблясват зъби и забиват ти ножа,

затуй, че опитваш се да преживееш,

усилия влагаш, дано оцелееш

напрегнат, обсебен от мисъл дълбока,

"гладът е по-силен дори и от тока!"

Видях ви в съня си, смъртта ви сънувах

и в мнимо мълчание аз се преструвах,

че вярвам на вашите тленни останки,

превърнати в титулни призрачни сянки,

които смущават живота спокоен,

затуй ще се боря – все пак съм достоен,

досущ като вас ще съм скрит в полумрака,

ще бдя над планетата, тя ще ме чака

да мачкам перверзни бездарни муцуни,

нахлупени в гнилите кухи кратуни,

първично подвластни на мозъци болни,

е, изроди слепи, не сте ли доволни

на резултата от своите проби

да ни превръщате в крепостни роби

и снобски увлечени в бурна стихия

как алчно плячкосвате от ангария…

О, изроди, демони в мрачни одежди,

я стига сте хранили празни надежди,

вий, гниди, подвластни на алчност жестока,

тъй диво пропаднахте в пропаст дълбока,

таз яма бездънна сега ви поглъща

и мрачните скелети в пепел превръща,

днес няма ви вече, о, жалки създания,

че аз ви обрекох на вечни страдания

там, в бездната пъклена, в мрак да горите,

това бе възмездие зарад игрите,

тъй устремно приживе явно кроени,

а как се тълкувахте – вечно блажени…

Но няма ви вече, сега съм спокоен,

събуждам се жилнат, но все по-достоен,

възмезден срещу ви да водя борбата…

отнемам ви правото тук на земята

да блудствате, пошляци алчни, покварни,

безочливи плужеци, мърши бездарни,

напускате сринати вече играта…

изстина ви мястото тук, на земята!!!

donWalcheze - 18. 02. 2011 г.