Сънувах, че не си до мене
за миг, за час, за ден... и два...
Сънувах, че си с друга вече
и любовта ти отлетя.
Избяга като птица малка,
подплашена от бури и от зной,
а бе голяма, страстна, жарка,
но вече няма я... цари покой..
Аз плачех и те молех да се върнеш,
но ти не пожела и не дойде.
Мечтаех пак да ме прегърнеш,
за да стопиш леда във моето сърце.
Събудих се!... уплашена, унила...
Вятърът пищеше тъжно вън.
Събудих се!... и бях се променила
с надеждата да си остане сън.
© Кристина All rights reserved.