Сънувам аз - окови счупвам

и в бездни безнадеждно рухвам.

В съня ми няма нищо - пуст е;

измъчва моята душа грамадна,мощна празнота.

Изчезва разума в далечината,

пред мен е само празнотата.

Безсмислие преследва моя сън.

Същественото е далечно,

а непонятното е вечно.

И изведнъж във тази пустош всемогъща

съзнанието се завръща,

болезнена е таз промяна,

на пустош с материално смяна.

Събуждам се, а слънцето изгрява

и мислите ми немощни то сгрява.

Поглеждам през прозореца - нов ден съзрява,

надежди нови той ми дава.