Ревов (Георги Ревов)
118 2
Mar 21, 2024, 8:40 PM

Сън 

  Poetry
310 1 0

Над мен Звезди-светулки,
под мене – Небеса.
Луната се показва
с разрошена коса.

Прилича на секира,
която всеки миг –
Земята ампутира
с един предсмъртен вик.

Небето се обръща
и пада като мрак,
а болката се връща
стократно сякаш пак.

Събуждам се и хващам
със двете си ръце –
една секира остра
над своето лице.

© Георги Ревов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??