СЪН
СЪН
Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”,
настава нощ, и като нож е всеки пръст
на ръката ти стоманено корава.
На кръстопътя на съня ми кръст забива
и тунел в скалата на гърдите прокопава,
търсейки ядро от гневен плисък – лава.
Вън клоните мълчат в страха си съучастни,
разделени от луна безропотно дебела.
От писък, пърхащ между четири стени пределни,
стресната търкулва се извън предела.
Часове броят, минутите разделни
пръхтят, задавени в секунден пристъп.
Годините лежат поименно в пръстта,
от нея купчини близнаци никнат.
Без време призовани от властта
на есенни листа и посребрени кости,
разпиляни в невидимите четири посоки
върху блюдото от лунна плът.
Там скитник, сън прегърнал насред път,
видял зелените градини край стената.
И по пътеки от зелен чемшир вървял
надолу – към върбите край реката.
Сред влажните си сенки скрили пир
на голи и всевластни самодиви...
Тропот, тропот край реката...
...с бедра притиснали вълните диви...
...зелен чемшир, върби, градини...
...Невикан вятър телата им облизал
и над водата върбови ресни разлистил...
...и тропот, тропот прашен край реката...
... разпилени върбови ресни – оплетени коси
и женските лица от бяла кост
сред сивеещи листа разкрити...край реката
...копита тропат във съня му впити...
Върби, зелен чемшир и самодиви -
нощно ято врани кръжи изплашено над кръстопът...
Път, върби, река и конски гриви –
копита и чакъл във болка и прахоляк обвити
бездомно тяло лежи премазано на кръстопът...
Кръст, гробове, скитник и подкови...
бездомен, безизвестен, болен
...райбер и предпазител на пистолет...
сам, неповторимо сам и волен
...очила, бастун и перодръжка.
Надбягване във парка без финал
с награда в пощенски пакет,
събрал финал без прошка и издръжка.
Без клеймо, с адрес край житна нива,
без етаж – с едничък къс небе,
по клони върбови полепнал.
Облян във пот и целият омекнал,
откривам в тъмното ръка...
Зад прозореца тече река.
Две бедра пред прозореца завивам,
белеещи над тъмната вода...
Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”,
настава нощ, и като нож е всеки пръст
на ръката ти стоманено корава.
На кръстопътя на съня ми кръст забива
и тунел в скалата на гърдите прокопава,
търсейки ядро от гневен плисък – лава.
Вън клоните мълчат в страха си съучастни,
разделени от луна безропотно дебела.
От писък, пърхащ между четири стени пределни,
стресната търкулва се извън предела.
Часове броят, минутите разделни
пръхтят, задавени в секунден пристъп.
Годините лежат поименно в пръстта,
от нея купчини близнаци никнат.
Без време призовани от властта
на есенни листа и посребрени кости,
разпиляни в невидимите четири посоки
върху блюдото от лунна плът.
Там скитник, сън прегърнал насред път,
видял зелените градини край стената.
И по пътеки от зелен чемшир вървял
надолу – към върбите край реката.
Сред влажните си сенки скрили пир
на голи и всевластни самодиви...
Тропот, тропот край реката...
...с бедра притиснали вълните диви...
...зелен чемшир, върби, градини...
...Невикан вятър телата им облизал
и над водата върбови ресни разлистил...
...и тропот, тропот прашен край реката...
... разпилени върбови ресни – оплетени коси
и женските лица от бяла кост
сред сивеещи листа разкрити...край реката
...копита тропат във съня му впити...
Върби, зелен чемшир и самодиви -
нощно ято врани кръжи изплашено над кръстопът...
Път, върби, река и конски гриви –
копита и чакъл във болка и прахоляк обвити
бездомно тяло лежи премазано на кръстопът...
Кръст, гробове, скитник и подкови...
бездомен, безизвестен, болен
...райбер и предпазител на пистолет...
сам, неповторимо сам и волен
...очила, бастун и перодръжка.
Надбягване във парка без финал
с награда в пощенски пакет,
събрал финал без прошка и издръжка.
Без клеймо, с адрес край житна нива,
без етаж – с едничък къс небе,
по клони върбови полепнал.
Облян във пот и целият омекнал,
откривам в тъмното ръка...
Зад прозореца тече река.
Две бедра пред прозореца завивам,
белеещи над тъмната вода...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
