СЪН
СЪН
Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”,
настава нощ, и като нож е всеки пръст
на ръката ти стоманено корава.
На кръстопътя на съня ми кръст забива
и тунел в скалата на гърдите прокопава,
търсейки ядро от гневен плисък – лава.
Вън клоните мълчат в страха си съучастни,
разделени от луна безропотно дебела.
От писък, пърхащ между четири стени пределни,
стресната търкулва се извън предела.
Часове броят, минутите разделни
пръхтят, задавени в секунден пристъп.
Годините лежат поименно в пръстта,
от нея купчини близнаци никнат.
Без време призовани от властта
на есенни листа и посребрени кости,
разпиляни в невидимите четири посоки
върху блюдото от лунна плът.
Там скитник, сън прегърнал насред път,
видял зелените градини край стената.
И по пътеки от зелен чемшир вървял
надолу – към върбите край реката.
Сред влажните си сенки скрили пир
на голи и всевластни самодиви...
Тропот, тропот край реката...
...с бедра притиснали вълните диви...
...зелен чемшир, върби, градини...
...Невикан вятър телата им облизал
и над водата върбови ресни разлистил...
...и тропот, тропот прашен край реката...
... разпилени върбови ресни – оплетени коси
и женските лица от бяла кост
сред сивеещи листа разкрити...край реката
...копита тропат във съня му впити...
Върби, зелен чемшир и самодиви -
нощно ято врани кръжи изплашено над кръстопът...
Път, върби, река и конски гриви –
копита и чакъл във болка и прахоляк обвити
бездомно тяло лежи премазано на кръстопът...
Кръст, гробове, скитник и подкови...
бездомен, безизвестен, болен
...райбер и предпазител на пистолет...
сам, неповторимо сам и волен
...очила, бастун и перодръжка.
Надбягване във парка без финал
с награда в пощенски пакет,
събрал финал без прошка и издръжка.
Без клеймо, с адрес край житна нива,
без етаж – с едничък къс небе,
по клони върбови полепнал.
Облян във пот и целият омекнал,
откривам в тъмното ръка...
Зад прозореца тече река.
Две бедра пред прозореца завивам,
белеещи над тъмната вода...
Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”,
настава нощ, и като нож е всеки пръст
на ръката ти стоманено корава.
На кръстопътя на съня ми кръст забива
и тунел в скалата на гърдите прокопава,
търсейки ядро от гневен плисък – лава.
Вън клоните мълчат в страха си съучастни,
разделени от луна безропотно дебела.
От писък, пърхащ между четири стени пределни,
стресната търкулва се извън предела.
Часове броят, минутите разделни
пръхтят, задавени в секунден пристъп.
Годините лежат поименно в пръстта,
от нея купчини близнаци никнат.
Без време призовани от властта
на есенни листа и посребрени кости,
разпиляни в невидимите четири посоки
върху блюдото от лунна плът.
Там скитник, сън прегърнал насред път,
видял зелените градини край стената.
И по пътеки от зелен чемшир вървял
надолу – към върбите край реката.
Сред влажните си сенки скрили пир
на голи и всевластни самодиви...
Тропот, тропот край реката...
...с бедра притиснали вълните диви...
...зелен чемшир, върби, градини...
...Невикан вятър телата им облизал
и над водата върбови ресни разлистил...
...и тропот, тропот прашен край реката...
... разпилени върбови ресни – оплетени коси
и женските лица от бяла кост
сред сивеещи листа разкрити...край реката
...копита тропат във съня му впити...
Върби, зелен чемшир и самодиви -
нощно ято врани кръжи изплашено над кръстопът...
Път, върби, река и конски гриви –
копита и чакъл във болка и прахоляк обвити
бездомно тяло лежи премазано на кръстопът...
Кръст, гробове, скитник и подкови...
бездомен, безизвестен, болен
...райбер и предпазител на пистолет...
сам, неповторимо сам и волен
...очила, бастун и перодръжка.
Надбягване във парка без финал
с награда в пощенски пакет,
събрал финал без прошка и издръжка.
Без клеймо, с адрес край житна нива,
без етаж – с едничък къс небе,
по клони върбови полепнал.
Облян във пот и целият омекнал,
откривам в тъмното ръка...
Зад прозореца тече река.
Две бедра пред прозореца завивам,
белеещи над тъмната вода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
