Сън с пеперудени криле
Пораснаха ми пеперудени крила
и вместо дрехи - цветен дъжд облякох,
в косите панделки си вързах от дъга
и с птиците понесох се нанякъде.
Танцувах с облаците в синьото небе,
на слънцето с лъчите се прегръщах,
препусках върху вятърни коне,
в целувки капчиците дъжд превръщах.
Преследвах залеза, здрависах се с нощта,
с луната пихме чай от звездни чаши,
лежах в леглото ú от кадифена тишина,
а после из вселената отпраших.
На гоненица със кометите играх,
на криеница с дупките от черно нищо,
с една планетка много се посмях,
че само слънцето било ù в мислите.
Разходих се по млечната пътека,
сприятелих се с двама ангели в почивка,
поспрях да си побъбря със Венера
и полетях към къщи със усмивка...
Събудих се... Прекрасен сън...
Почувствах се свободна и щастлива.
Погледнах през прозореца, а вън...
там чифт криле в тревата си почиваха...
© Биляна Битолска All rights reserved.
