pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
Nov 29, 2016, 3:43 PM

Сън за сбъдване 

  Poetry » Civilian
595 3 16

 

 

Нещастни сме и бедни до просия.

Изплакахме си черния сценарий.

България сънувах във носия –

мома в прегръдка със Балкана, стария.

 

През кръста я държеше юначагата,

перчемът му горист се зеленееше,

с червен колан и рози вместо пафти

препасана тя беше и се смееше.

 

А после колелото на годините

се завъртя с рояк деца-умници.

Пораснаха и вече не излитаха

от своята родина като птици.

 

Надежди в домовете им гнездяха,

а умовете бяха като ниви,

в които, щом труда си те посяха,

покълнаха мечтите им красиви.

 

Забравиха живота си предишен

бащи и майки, в грижи остаряли

и всеки с радост вече лесно дишаше

в успялата, във нашата България.

 

Повярвах в този сън и го разказвам

молитвено – той трябва да се случи!

И нека с песимизъм не наказваме

децата си и бъдещите внуци.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Приятели, и трите коментара, които сте оставили, са много силни и трогателни до сълзи... Благодаря ви за тях и за това, че заставате зад поетичния ми апел! Щастлива и плодотворна година ви желая!
    Нека е такава за цяла България!
  • България на българите наистина е Велика! Поздравления за позицията, моженето в литературата и поезията и най-вече в желанието и апела ние, българите, да се обичаме!
  • Красив е твоят сън, сбъдване му пожелавам! Благодаря за надеждата!
  • Хубав сън, но за да се сбъдне, всеки трябва да даде своя принос. И понеже е казано, че в началото бе словото, приемам твоето стихотворение като камбанен звън, който да разбуди заспалите... Поздравления Мария за позицията и за начинът, по който ни я представяш!
  • Стоплиха ме думите ти, Йонка, и ми дадоха надежда, че сънят ми ще се сбъдне и животът на децата ни ще бъде различен от нашия - по-хубав и по-лек.
    Дано, Господи!
  • Написаното е самата реалност. Много е хубаво и нека стане реалност този сън. Докато има хора като тебе България няма да загине. Нека да те последваме с мисълта си. Браво
  • На всички, които се спряха и коментираха това стихотворение благодаря сърдечно, защото приемам,приятели, че и вие искате да видите променена България не само в сънищата ни! Дано го постигнем!
  • И аз си пожелах да се сбъдне този сън! Почитания, Мария!
  • Ех........! Трудно е за коментиране! Стихът е прекрасен!
  • Мария, приеми искреното ми възхищение от творческия ти талант! Този стих бърка дълбоко в душата на всеки нормален човек, плаче се над него!
  • Темата България ми е слабост и изобщо всичко свързано с емиграция.ОБОЖАВАМ всичко българско и стихът ти ми подейства настръхващо,аз вярвам в съня ти и го живея.Той не е химера.Поздравления!
  • Нека поне надеждата си опазим, че едно след друго всичко ни беше отнето...
    Хареса ми.
  • Нека, всяка българска майка това иска!
  • Нека..., нека да се случи!
  • Дано и други отговорят с "Нека!" А умилението е само първата крачка, която ще направи сърцето ни. Нужни още толкова много, последователни, безстрашни, безкористни и изтъкани от любов. Да го направим за България!
  • Нека..., - умили ме...!!!
Random works
: ??:??