Сън за сбъдване
Нещастни сме и бедни до просия.
Изплакахме си черния сценарий.
България сънувах във носия –
мома в прегръдка със Балкана, стария.
През кръста я държеше юначагата,
перчемът му горист се зеленееше,
с червен колан и рози вместо пафти
препасана тя беше и се смееше.
А после колелото на годините
се завъртя с рояк деца-умници.
Пораснаха и вече не излитаха
от своята родина като птици.
Надежди в домовете им гнездяха,
а умовете бяха като ниви,
в които, щом труда си те посяха,
покълнаха мечтите им красиви.
Забравиха живота си предишен
бащи и майки, в грижи остаряли
и всеки с радост вече лесно дишаше
в успялата, във нашата България.
Повярвах в този сън и го разказвам
молитвено – той трябва да се случи!
И нека с песимизъм не наказваме
децата си и бъдещите внуци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
