Сънища
Влюбеното утро ще роди
друг живот живяло нейде слънце,
щом в очите ти се зазори,
от съня ми тихо ще си тръгнеш.
От косите ти ще завали
уморена от въпроси нежност.
От усмивката ти ще боли,
ще я стоплиш в моята надежда.
Ще си пръснеш тъжния парфюм,
роклята ще скрие хубостта ти,
думите ще са излишен шум,
а сълзата - мъка в радостта ти...
Ще оставаш спомен всеки ден,
нощем като грях ще ме прегръщаш,
хубаво ти е да бъдеш с мен -
сънища в реалност да превръщаш.
© Михаил Цветански All rights reserved.
