Сънища
Късно ли те срещнах? Или рано?
Обич моя, близка и далечна.
Всяка ласка с тебе ми е рана.
Всяка среща с тебе ми е вечна.
Все между четвъртък и неделя,
в нежните си трепети зазидан,
питам се: какво не ни разделя
в този свят безнравствен и ехиден?!
Кръст ли е това? Или присъда?
В този див пожар да леденея!
Винаги да искам с теб да бъда,
а без тебе всъщност да живея!
Иска ми се, Господи, да вярвам,
че и на това ще видя края.
Две сълзи по бузата ме парват.
Мои ли са, твои ли – не зная!
Сигурно са мои. Но не плача.
Изворът са те на радостта ми.
Този ден – от изгрева до здрача
с теб ще бъдем двама. Само двама.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
