В облак от пепел искрица
разгаря се огън в нощта.
В смутеният сън на девица
любов се разлива с негà.
Обвито е младото тяло
с ален воал на страстта.
Тръпне в сърцето отмала,
надхитрила дявол в игра.
Не мисли умът за отплата,
омаян от лудото биле.
Подкупва с греха си вината,
от чаша амброзия пил е.
Сред облаци пепел загасват
пожарите луди в зората.
Лъчите на утро прехласват
искрите, стопени в росата.
3.01.2016г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
