След думи-ласки тръгва си ноща,
и слънцето във утрото се смее,
събуден съм, но искам да заспя,
и да сънувам вишните в цветчета бели,
тревичките са в капчици роса,
не е роса, сълзици са стаени,
в мъката на моята душа,
със трепети-любовни напоени...
Да тръгвам ли... почакай,
още спя...в съня съм буден...
и искам да сънувам,
за полета... за твоята мечта,
в съня ти,
страстен,
ние да се любим...
© Александър All rights reserved.
Трябва да си направим клуб на сънуващите. Не се ли ражда в сънища реалността
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
