Вълчи студ насън сърцето ми раздира!
Път към тебе в мрака не намирам.
Мъртви са мечтите – лястовици бели.
Лепкава мъгла в душата ми се стели.
Целият ми свят внезапно се разпада.
Мъката по теб гори ме като клада.
.....
Розова зора лицето ми погали.
Ласкавият ден душата ми пожали.
Със целувка нежна тихо ме събуди
и кошмара страшен надалеч прокуди.
Ти си тук, до мене, мой живот и песен!
Утрото ми връща моя свят чудесен.
© Генка Богданова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
