Сънувах ли те?
Какво сънува снощи, ще ми кажеш ли?
Усети ли милувката, която ти изпратих?
Целувах те насън, докосвах те…
А после… те догонвах в мисълта си.
Говорех ли в съня си?! Навик стар –
казват, че е отшумяло бурно преживяване.
Готова съм да понеса най-тежкия товар,
какво, че времето не било спряло?!
Изгубих те – там, някъде между етажите.
И хукнах да те търся там,
където никога… не съм те губила,
не е случайност.
Протегнах се в съня си,
странно…
Нали уж беше някъде до мен?
Завивката останала е хладна…
Събудих се тогава –
нетърпеливо в сутрешния полумрак.
Затърсих те с поглед – да те видя,
но стаята е… празна, като мен.
© Нели All rights reserved.
