Сънувах те във бляскави одежди,
все същата загадъчност и хубост,
със молива, изписаните вежди,
очите ти, побъркващи до лудост...
Стъписах се, а ти погледна строго,
във погледа, изпълнен със копнежи,
как исках да целувам страшно много
лицето ти, но в този миг изчезна.
Със същата загадъчна усмивка,
с която в моя сън се приюти,
събуждам се, отдръпвайки завивка,
сърцето ми за твоето тупти.
В. Тасева
© Виктория Тасева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
