Сънувам ли?
Сънувам ли?
Разхождат се лица под маски,
очи потъват във сковаващ страх,
рисунка жива в черни краски,
игнорирала понятието грях.
Сънувам ли?
Мнозина слагат си окови,
приели безответно образ на слуга.
Безропотни и примирени роби,
замлъкнала пред идола тълпа.
Готова всякога и всичко да приеме,
на всеки нов експеримент да поддаде,
забравила от твърде дълго време,
Кой вдъхнал е живот във нероденото дете.
Забравило на Кой дължи страх, почит,
поклон и вярност без предел,
чете днес мнозинството своя прочит,
пред времето разкрива нов модел.
Сънувам ли?
Човекът възприема, че може
сам да се изправи пред смъртта.
Повярвал в Аза си, макар безбожен,
обожествява себе си иззел властта.
Сънувам ли?
© Мария All rights reserved.
