Сънуван спомен
Сънуван спомен
Сънуван спомен с ласки нежни
подклажда
тлеещи мечти,
възражда
някаква надежда,
че още ме обичаш ти.
Над стара снимка поглед свеждам
и нежно
бледите черти
поглеждам,
мислейки с надежда:
обичаш ли ме още ти.
Навярно хубава и нежна
си още
както и преди,
и нощем
тайно те повежда
сънят по нашите следи...
Напразно връщат се копнежи,
заспали
спомени, мечти,
едва ли
като в дните прежни
ще ме обичаш още ти.
Косата ми се поразрежда –
по нея
първи сняг блести,
копнея...
но не съм младежът,
с когото бе в съня ми ти.
Годините без жал изглежда
изтриват
спомена. Почти
убиват
всякаква надежда,
че още ме обичаш ти.
© Красимир Тенев All rights reserved.
