Животът е лига - светлосиня на цвят,
от брадата на Светия Старец.
Тя капе неспирно: кап, кап, кап - кап, кап, кап.
Не мирише от нея на здравец.
И сънувам огромни - несметни блата -
пада лигата в тях и ги дави.
От погнуса се будя в море суета,
дето името Негово слави.
Пак заспивам - по релси бездънни вървя
към последния изход - тунелен.
Те са пагони на вечността.
Жив зад тях - няма намерен.
© Младен Мисана All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
