vega666 (Младен Мисана)
1673 14322
18.12.2017 г., 21:51 ч.

Сънуване 

  Поезия
1324 16 14

Животът е лига - светлосиня на цвят,
от брадата на Светия Старец.
Тя капе неспирно: кап, кап, кап - кап, кап, кап.
Не мирише от нея на здравец.

И сънувам огромни - несметни блата -
пада лигата в тях и ги дави.
От погнуса се будя в море суета,
дето името Негово слави.

Пак заспивам - по релси бездънни вървя
към последния изход - тунелен.
Те са пагони на вечността.
Жив зад тях - няма намерен.
 

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми, Младене! Добри попадения имаш, с прекрасни сравнения! Поздрави!
  • Уханието на живота не е на здравец и всичко е преходно. Харесах!
  • Младен ,един светоглед изразен директно и прямо.Естествено по твоят своеобразен начин.Отстояваш принципите си.Това харесвам!
  • Поздравления за майсторството!
  • Какво сравнение и какъв финал! Младене, уникат си ти -УНИКАТ! ВИНАГИ ВАДИШ ОТ ДЖОБА НЯКОЯ СЕНТЕНЦИЯ, КОЯТО ОТРЕЗВЯВА БЛАТОТО!
  • Много трудно за разгадаване, и елементите са странни - тунел и релси..., тъмнина...
  • Харесвам мрачната философия в твоите текстове, Мисана, но ти това си го знаеш, удоволствие е за мен да лъкатуша по "релсите" на мисълта ти в творчество, което те прави "различен", многолик, но разпознаваем.
    От мен най-висока оценка и топла, светла вечер, Младене!
  • Лирическият от тях се разграничава и опитва да избяга, като това ми напомня на Котката на Шрьодингер, като принцип на действие!
    Ако лирическият е самата котка, но затворена вместо в кутия, в тунел с бездънни релси, а механизмът с радиоактивно ядро, е емоционалната гама с отрицателен заряд, то съдът с отровен газ е самата неопределеност и безкрайност!
    То самите фактори плейтват и украсяват две състояния-изход или край!
    Браво!
  • Интродукцията със синьо начало, е рефлекторно отражение на студената гама, както е конструкцията на произведението, което е под формата на "буден сън"!
    Животът е едно начало, в един свят на различни принципи и отражения, в обществената рамка на микро и макро ниво!
    Всеки има различен ъгъл, сформира и образува различна бленда, после хабитат, което образува макро средата, на микро ниво са емоционалните равнища, тук те са в една тъмна сфера на действие!
    В една блокаж система, която е твърде монохромна, затова говоря-пътят с тунел и релсите в един кръговрат без изход!
  • Без думи. Поздрави!
  • Това не е сън, бе човек! Това е кошмар! Спомням си един мой. В училище ни караха да правим дисекции на червеи и жаби. За целта трябваше да си ги уловим. Аз! Дисекции! На живи същества! Няма да ти казвам колко нощи съм крещяла без глас, до като червеите се оплитат из пръстите ми. Няма да ти казвам и това, че аз, примерната отличничка, започнах да бягам от час по биология.
  • Мисана, много деликатно представяш прозренията си за пълния със суета човешки живот – като сънуване.
    И блатото, и релсите – като път към вечността, придават образност на
    внушенията...
    Светли дни и настроение!
  • Тук ме остави бем думи, Младене! Но ти си казал достатъчно.
  • От този живот жив никой няма да излезе. Отново ни поднасяш невероятен стих, Младене! За пореден път се наслаждавам на висш пилотаж! Поздравления, Приятелю!
Предложения
: ??:??