Сънувано в сърцето на декември
Набързо наедряваше декември,
последен брат в отбора, изтърсак.
Изхлузи подпетените калеври,
раздяна си юнашкия калпак.
Напали си кованата камина,
с любими десет братя и сестра,
издуха студ и грижи през комина,
за Дядо Коледа се размечта.
На него пак по право му се пада,
на зимата начало да даде.
Душиците на старо и на младо
към коледния дух да поведе.
Извеза ли земята снеговита,
щастливи греят детските лица.
Дарява всеки срещнат без да пита
с магията добра на обичта.
© Светличка All rights reserved.
