Сънят ти
988
0
1
Беше много хубаво, но свърши,
кото всяко начало имаше и тя край.
И вечерта в тъмнината се изгуби,
утрото настъпва, май.
Защо не задържахме времето,
рушвет ù дай на тъмнината,
да ме имаш още малко време,
а нейде слънчев лъч се буди.
Говори ми още мили думи,
замълчи, само ме обичай
и по спомен ме целувай -
идва изгрев, бързай, загърни ме.
Скрий ме, както всяка сутрин рано,
няма ме - та аз съм само твоя мисъл,
там на дивана, от мен избран.
Рано е още, но светло е вън.
Буден си... и пак ме няма...
пак бях само сън.
© Гери Д Георгиева All rights reserved.
